• patriot.jpg

Дни преди вота за президент победителят е неизвестен, но големият губещ се очертава - това е ДПС.
 След като две десетилетия и половина определяше, кой ще е президент, сваляше или избираше правителства и съответно трупаше икономическа и политическа мощ, движението на Ахмед Доган е на път да се окаже ненужния трети в една връзка. Причината за това е възхода на национално-патриотичните формации, техните малки политически победи в парламента и голямото им обединение за предстоящите избори. До скоро със или без известна погнуса и лявото и дясното заиграваха с ДПС. Дори, когато това не беше явно, както при първия кабинет Борисов, хората на Доган получаваха своите концесии, за да гледат с добро око на властта и периодично да й удрят по едно рамо. Зависимостта в новия мандат на ГЕРБ от Патриотичния фронт обаче доведе до нарушаването на няколко "неприкосновени" за ДПС сфери на интереси. На първо място това беше чистката на техните кадри от държавната администрация, за която почти година т.нар. "либерали" ляха сълзи от парламентарната трибуна. Последваха обаче два нови, мощни удара: задължителното гласуване и рязкото намаляване броя на секциите в Турция. Законът за забрана на бурките също бе възприет от ДПС като удар върху авторитета им пред мюсюлманското вероизповедание. Междувременно се случи и разводът с Лютфи Местан и създаването на ДОСТ, което отслаби Движението допълнително.
 
Президентският вот се оказа труден тест за новото ръководство на ДПС. Те действаха по стария си маниер, заставайки зад уж българската кандидатура на Пламен Орешарски. Резултатът на бившия премиер на Пеевски и КТБ трябва да демонстрира предишната им мощ и да покачи цената им за втория тур. "Да, ама - не" - обичаше да казва един популярен журналист.
 
България не е същата, както при Жельо Желев, Петър Стоянов или Георги Първанов. Патриотичния повей дойде и тук, както в цяла Европа, след кървавите ислямистки вакханалии и имигрантското нашествие. Обединените патриоти - НФСБ, АТАКА И ВМРО и техния кандидат Красимир Каракачанов заеха устойчиво трета позиция в предизборната надпревара, а вероятността да изпреварят вторите е съвсем осезаема. Социолозите предвиждат, че Каракачанов ще вземе над 500 хил. гласа! На този фон старомодната етническа партия от началото на прехода, която градеше кръгове от фирми и собствени феоди в някои райони на страната зад фасадата на европейска либерална формация, се е превърнала в ярък символ на политическото зло. ДПС е затруднено да мотивира дори собствения си електорат, който така и не видя добро от четвъртвековната си вярност. Преспективата Орешарски да е четвърти или дори на по-задна позиция е повече от реална. Във всеки случай максимумът на гласовете, които ще вземе е двойно по-нисък, отколкото при Каракачанов.
 
Какво следва: Целувката на ДПС няма да бъде желана на втория тур от никого. Няма да има концесии, привилегии, политически назначения... Всеки от потенциалните участници ще калкулира, че печели повече от патриотичната риторика, отколкото от употребата на етническата карта. Най-голяма е драмата за ДПС обаче, ако Каракачанов се яви на балотажа. Тук пред Движението има два варианта: да не се ангажира с кампанията, макар по този начин, да търпи удари и да загуби избиратели заради пасивността си или да му противодейства. Противодействието обаче допълнително ще повиши популярността на Обединените патриоти и Каракачанов. Нищо чудно с подобна позиция ДПС да му осигури победата и да осъществи един от кошмарите си, вкарвайки националист в президентството.
 
Това може да се окаже началото на края на политическия мастодонт ДПС, край, за който никой няма да съжалява. 
 
По материал на bgnovinite.eu